Проектирането на спирка на градския транспорт изисква отношение към околното пространство. Вписването в особеностите на заобикалящата среда е постигнато чрез гъвкавост на вариантните решения – разнообразие от цветове, смяна на материалите, изчистени форми с универсално звучене. Отчетена е необходимостта от правилно оразмеряване на спирката, предлагайки 4 различни дължини чрез добавяне или премахване на елементи.Прилагането на видим бетон като основен изграждащ материал е подкрепено от търсенето на контраст.